Пасивен дизайн и градски топлинни острови: Стратегии от Обединените арабски емирства и Индия
С повишаването на температурите в световен мащаб въздействието на градските топлинни острови – някога считани за невидима заплаха – става все по-изразено и все по-опасно. Въпреки тази нарастваща заплаха обаче обществената сфера, която представлява около 30 % от градовете, предлага огромен потенциал за осигуряване на отдих от горещините и предоставя нови възможности за подобряване на усилията за устойчивост на градовете. С повишаването на глобалните температури градовете в региони като Обединените арабски емирства и Индия са изправени пред безпрецедентни предизвикателства при поддържането на градски пространства обитаеми.
Тропическият климат е значително предизвикателство за градската среда. Екстремните температури често правят външните пространства необитаеми през голяма част от годината. Градският топлинен остров допълнително влошава тези условия особено в гъсто населените места, засилвайки разликата в топлинния стрес в градските условия в сравнение с околните селски и крайградски райони. Това явление, съчетано с нарастващата климатична криза, се превръща във все по-страшно предизвикателство в горещите градове и тропическия климат, където централните квартали могат да се усещат с до 10-20 градуса C по-горещи от околните райони. Стратегиите за пасивно проектиране, които използват природни елементи и архитектурни характеристики, за да поддържат комфорт, без да разчитат на енергоемки системи, стават все по-важни за смекчаване на градската топлина.
Както Индия, така и ОАЕ дават приоритет на засенчването, интегрирането на водата и растителността в своите стратегии за пасивно проектиране. И двата региона изграждат удобни обществени пространства, които насърчават социалното взаимодействие. Техните подходи обаче се различават в някои отношения. ОАЕ възприемат подход с амбициозни, ръководени от градове пилотни проекти в голям мащаб, като например Инициативата за устойчивост на климата в Абу Даби. За разлика от това, стратегиите на Индия често са насочени към съживяване и адаптиране на традиционни архитектурни елементи и системи за управление на водите, целящи да съчетаят съвременните нужди с историческите практики. Тази разлика отразява различни контексти и приоритети, но и двата региона в крайна сметка се стремят да създадат устойчива и хармонична градска среда чрез иновативен дизайн и ангажираност на общността.
Обединени арабски емирства
В един от най-горещите климатични пояси в света ОАЕ се сблъскват с изменението на климата и бързо нарастващата заплаха от екстремни горещини. Тъй като жителите все повече търсят климатизирани пространства, насърчаването на здравословна култура на открито в горещи градове като Абу Даби представлява уникално предизвикателство и нова възможност за преосмисляне на обществените пространства. Инициативата на CBT Architects за устойчивост на климата в Абу Даби е общоградска програма за подобряване на обществените пространства, която се фокусира върху добрия топлинен комфорт на пешеходците в открития пустинен климат чрез серия от тактически интервенции. Инициативата, чийто пионер е Кишор Варанаси, представя три пилотни проекта за климатични интервенции – джобен парк, площад пред джамия и градско кръстовище.
Инициативата на Абу Даби за устойчивост на климата въвежда пилотни проекти, които прилагат множество стратегии за охлаждане. Те включват засенчване, изпарително охлаждане, кондуктивно охлаждане и конвективно/радиационно охлаждане. Проектите, като джобен парк, площад с джамия и градско кръстовище, са проектирани така, че да създават „хладни зони“, които оптимизират нивата на комфорт на пешеходците по време на пиковите часове. Пилотните проекти внимателно напластяват множество стратегии за охлаждане, за да създадат цялостна екосистема от „хладни зони“, които оптимизират и удължават времето на комфорт за пешеходците на открито.
ОАЕ прилагат вертикални структури за засенчване, като например тези в пилотния проект за градски кръстовища. Те са проектирани така, че да предпазват пешеходците както от нисък, така и от висок ъгъл на слънцето, като същевременно създават привлекателни общи пространства за срещи. Проектите често черпят вдъхновение от традиционни техники, като например метода на тъкане Al Sadu. Те служат и като място за общи събирания.
Подходът на Абу Даби включва внимателен подбор на материали с високо албедо и ниска емисионна способност, за да се намали поглъщането на топлина. Използват се леки бетонни павета и стратегически разположени алуминиеви стени. Освен това са включени местни растения и дървета, за да се създаде микроклимат, който е по-хладен от околния контекст.
Индия
Тъй като Индия се сблъсква с рекордни летни температури, като през май тази година в столицата температурата достигна 52,9 градуса по Целзий, необходимостта от иновативни стратегии за охлаждане става наложителна. Справянето с това предизвикателство изисква многостранен подход, който съчетава традиционната мъдрост със съвременните технологии, градското планиране с ангажираността на общността и индивидуалните действия с мащабни инфраструктурни проекти.
В Индия в редица градове традиционно се използват баоли или стъпаловидни кладенци – непреходно решение, което едновременно зарежда подпочвените води и естествено охлажда околната среда. Служейки като социални центрове, баолите в миналото са обединявали общностите – те насърчават връзките и осигуряват отдих от горещините по повече от един начин. Съживяването на тези стари структури, подмладяването на съществуващите водни басейни, изкуствени и естествени, и повторното им интегриране в градска среда могат да окажат драстично въздействие върху понижаването на температурите, като същевременно формират важни социални възли.
На ниво генерално планиране разпределянето на площта за застроените зони и откритите пространства следва да се основава на потенциала за просмукване на водата. Вдъхновявайки се от традиционните индийски баоли, съвременната инфраструктура може да включва водни елементи и растителност, които да поглъщат топлината в градските райони, като се съобразява с подхранването на подпочвените води.
Докато оценките и стандартите за зелени сгради придобиват приоритет в строителната индустрия, хората също могат да предприемат съзнателни стъпки за намаляване на топлината в домовете и кварталите си. Избягването на силно отразяващи повърхности по фасадите предотвратява пренасочването на топлината в околната среда. Включването на чаджи (стърчащи стрехи) и джаали (перфорирани екрани) са стари техники, които са много актуални и днес. Засенчените балкони и зелените тераси могат допълнително да предпазят вътрешните пространства от директното нагряване.
За да окажем трайно въздействие върху развитието на нашите градове, трябва да възприемем съвместен подход към планирането и проектирането. Традиционно индийските общности притежават присъщи знания за изграждането на насипи и диги, за строителство, което свежда до минимум топлинните печалби, и за колективно поддържане на местната зелена покривка.
Включването на местните общности в усилията е от решаващо значение за по-нататъшния успех на тези инициативи. Когато гражданите поемат инициативата и когато всички заинтересовани страни участват активно в процесите на вземане на решения, е по-вероятно те да разберат и оценят значението на предприетите усилия. Този подход на сътрудничество насърчава споделената визия за по-здравословно и устойчиво бъдеще.
И ОАЕ, и Индия прилагат иновативни стратегии за пасивно проектиране, за да се борят с екстремните горещини и да създават по-устойчиви градски пространства. Макар че подходите им се различават в някои отношения, отразявайки уникалния културен и екологичен контекст, и двете държави демонстрират потенциал за създаване на по-пригодни за живеене градове в тропическия климат. Тъй като изменението на климата продължава да поставя предизвикателства пред градските райони, поуките, извлечени от тези подходи, могат да послужат за основа на стратегиите за пасивно охлаждане по целия свят, подчертавайки значението на съчетаването на традиционната мъдрост със съвременните техники за градско планиране.
Снимки: CBT Architects