Изкуственият интелект и бъдещето на естетиката
Способни ли са машините да проектират? Това е актуален въпрос, който все повече придружава дискусиите за архитектурата и бъдещето на изкуствения интелект. Но какво всъщност е изкуствен интелект днес? Докато отстъпваме все повече на машинното обучение и генеративния дизайн, започваме да виждаме, че тези форми на „интелигентност“ надхвърлят повтарящите се задачи и симулираните операции. Те са обхванали културното производство и от своя страна самият дизайн.
Когато изкуственият интелект е бил предвиден през 50-те и 60-те години, целта е била да се научи компютър да изпълнява редица когнитивни задачи и операции, подобни на човешкия ум. Много бързо, половин век след това, изкуственият интелект формира нашите естетически избори, с автоматизирани алгоритми, предлагащи ни какво трябва да гледаме, четем и слушаме. Помага ни да вземаме естетически решения, когато създаваме медии – от филмови трейлъри и музикални албуми, до продуктови и уеб дизайни. Вече сме усетили някои от културните ефекти от приемането му, дори и да не сме наясно с това.
В по-широк смисъл е полезно дискусията да се насочи към естетиката и как тези постижения са свързани с изкуството, красотата и вкуса.
Обикновено, дефинирана като набор от „принципи, свързани с природата и оценката на красотата”, естетиката зависи от това с кого разговаряте. През 2018 г. Маркус Ендикот описа как от гледна точка на инженерството, традиционната дефиниция за естетика в изчисленията може да бъде наречена „структурна, като елегантно доказателство или красива диаграма“. Едно по-широко определение може да включва по-абстрактни качества на формата и симетрията, които „подобряват удоволствието и творческото изразяване“. Тъй като машинното обучение постепенно става все по-широко възприето, то води на свой ред до това, което Маркус Ендикот нарича невронна естетика.
Отвъд тези адаптивни процеси има и други начини, по които изкуственият интелект оформя културното творение. Изкуственият интелект постигна бърз напредък в изчисляването на изкуството, музиката, поезията и начина ни на живот. Педагогът и теоретик Лев Манович обяснява, че той ни дава възможност да автоматизираме естетическите си избори (чрез механизми за препоръки), както и да съдействаме в определени области на естетическото производство като потребителска фотография и да автоматизираме преживявания като рекламите, които виждаме онлайн. „Използването му като помощ при проектирането на модни артикули, лога, музика, телевизионни реклами и произведения в други области на културата вече нараства.“ Но, както Манович заключава, човешките експерти обикновено вземат окончателните решения въз основа на идеи и медии, генерирани от изкуствен интелект.
Според The Economist 47% от работата, извършвана от хората, ще бъде заменена от роботи до 2037 г., дори тази, традиционно свързана с университетското образование. Световният икономически форум изчисли, че между 2015 и 2020 г. по света ще бъдат загубени 7,1 милиона работни места, тъй като „изкуственият интелект, роботиката, нанотехнологиите и други социално-икономически фактори заместват нуждата от човешки служители“. Изкуственият интелект вече променя начина, по който се практикува архитектурата, независимо дали вярваме, че може да ни замести. Докато изкуственият интелект участва все повече в дизайна, архитектите работят, за да изследват бъдещето на естетиката и как можем да подобрим процеса на проектиране.
Дизайнерът и сътрудник на Фулбрайт, Станислас Шайо наскоро създаде проект в Харвард, използвайки машинно обучение, за да изследва бъдещето на генеративния дизайн и архитектурния стил. Докато изучава изкуствения интелект и неговата потенциална интеграция в архитектурната практика, Шайо изгражда цялостна методика за генериране, използвайки Generative Adversarial Neural Networks (GANs). Проектът на Шайо изследва бъдещето на изкуствения интелект чрез обучение по архитектурен стил, а работата му илюстрира дълбокото въздействие на стила върху етажните планове.
Както обобщава Шайо, архитектурните стилове носят имплицитна механика на пространството и има пространствени последици от избора на даден стил пред друг. По думите му стилът не е спомагателно, повърхностно или декоративно допълнение, той е в основата на композицията.
Изкуственият интелект и машинното обучение стават все по-важни, тъй като те формират нашето бъдеще. Ако машините могат да започнат да разбират и да повлияват на възприятията ни за красота, трябва да работим, за да намерим по-добри начини за внедряване на тези инструменти и аспекти в процеса на проектиране.
