Архитектурен проект в Япония превръща паметта за цунамито в арт инсталация край океана

Разположен в Томиока, префектура Фукушима, „Море на времето – Тохоку“ е арт и архитектурен проект на японския архитект Цуйоши Тане в сътрудничество с художника Тацуо Мияджима. Разработен от Atelier Tsuyoshi Tane Architects, проектът в момента е в процес на разработка от 2024 до 2027 г., с очаквано откриване през пролетта на 2028 г. Разположен на скала с изглед към Тихия океан, проектът съчетава архитектура и инсталация на място, оформено от спомена за земетресението и цунамито в Тохоку през 2011 г., като рамкира както пейзажа, така и неговия исторически контекст като неразделни компоненти на дизайна.
Архитектурната концепция се определя от кръгла структура, частично вградена в земята, покрита от голям покрив, който рамкира гледката към морето. Вместо да се утвърждава като изолиран обект, сградата е замислена като продължение на терена. Нейната геометрия и материалност подсилват усещането за приемственост с пейзажа. Този подход отразява по-широката методология на проектиране на Тане, която дава приоритет на интеграцията на изградената форма със специфични за мястото наративи, позволявайки на архитектурата да се очертае като пространствена интерпретация на мястото.
В центъра на проекта се намира кръгъл басейн с площ от 200 квадратни метра.

Басейнът е ориентиран към хоризонта, установявайки пряка визуална връзка между инсталацията и океана. В тази отворена среда, архитектурата оформя обстановка, в която светлината, водата и мащабът действат заедно, за да оформят непрекъснато пространствено преживяване.
Инсталацията се състои от 3000 LED единици, плаващи по повърхността на басейна, всека от които е програмиран да преминава през числа от 1 до 9 на интервали. Макар че този елемент произхожда от артистичната практика на Тацуо Мияджима, архитектурният дизайн съобразява и усилва неговото присъствие, като създава контролирана, но отворена среда в диалог с естествената светлина и атмосферните условия.

В материално отношение проектът набляга на използването на камък от местни източници, което засилва връзката му с региона. Използването на местни ресурси подкрепя целта на проекта да вгради паметта в застроената среда, в съответствие с подхода „Археология на бъдещето“ на Atelier Tsuyoshi Tane Architects. През тази перспектива сградата функционира не само произведение на изкуството, но и като архитектурна рамка, която превежда историческите и културните слоеве в пространствена форма.
Снимки: Atelier Tsuyoshi Tane Architects.
