Ренесанс за „Космическата къща“: Мащабната реновация на архитектурния паметник в Лондон
Когато Джордж Марш и екипът на R. Seifert & Partners проектират офис комплекса на лондонската улица Kemble през 60-те години на миналия век, Европа и САЩ са обхванати от „космическа треска“. Юрий Гагарин вече е станал първият човек в Космоса, а НАСА работи трескаво по мисията за кацане на Луната. В резултат на този ентусиазъм цилиндричната кула, завършена през 1968 г., и прилежащото ѝ крило са наречени Space House („Космическата къща“). Половин век по-късно комплексът е основно реновиран по проект на Squire and Partners. Те успяха да възпроизведат характерните кръстообразни сглобяеми бетонни елементи, за да добавят още един етаж към кулата.
Исторически контекст и градоустройство
Първоначално мястото в Ковънт Гардън е било заето от Magnet House – сграда от 1922 г. с неокласически елементи, използвана от General Electric. Предприемачът Хари Хайъмс придобива имота през 1963 г. и скоро след това разчиства трапецовидния парцел. По протежение на четирилентовия булевард Kingsway е разположена осеметажна удължена сграда, а във вътрешността на блока е издигната 16-етажна кула, свързана с основното тяло чрез двуетажен остъклен мост. Двете структури създават нови ниши и площади в градското пространство. Частично вдлъбнатите стъклени фасади зад носещите колони разчупват партерните зони и придават лекота на обемите – ясен контраст с традиционното застрояване на затворени блокове.
Етажните планове на двете офис сгради се различават значително. В линейната сграда, чиито дълги фасади са изцяло остъклени, санитарните помещения и вертикалните комуникации са разположени в крайните (калканни) стени. В кулата тези обслужващи зони са концентрирани в централно цилиндрично ядро.
Здрави конструкции
Интервенциите станаха възможни благодарение на изключителната здравина на съществуващата носеща конструкция – комбинация от монолитен бетон и сглобяеми елементи. И двете сгради имат носещи фасади. При линейната сграда елементите образуват рамка, допълнена от ред колони по надлъжната ос. В кулата всеки етаж е разделен на 48 сегмента. Единствените носещи опори са триметровите фасадни елементи с кръстовидна форма. От тях до централното ядро се простират сглобяеми, предварително напрегнати стоманобетонни ребра – подобно на спици на велосипед. Y-образни колони поддържат фасадата в основата на кулата. Тази конструкция не само е ускорила строителния процес навремето, но и е елиминирала нуждата от скеле.
Между архива и реалността
За да оценят състоянието на конструкцията, архитектите и инженерите проучват архивите, където откриват оригиналните изчисления. Оказва се, че якостта на бетона е била необичайно висока за времето си – между 30 и 55 MPa (при стандартни 14 MPa). Проучването обаче установява, че ребрата на тавана съдържат високоалуминиев цимент (HAC), който с времето може да доведе до порьозност на бетона.
Бетонът: Незабележимо допълнение
За да съгласуват разширението със статута на сградата като паметник на културата, архитектите използват оригинални чертежи на R. Seifert & Partners, които са предвиждали стъпаловидни етажи, останали нереализирани. Надграждането на кулата е изключително сложно: първоначално са премахнати покривната плоча и Т-образните елементи на короната.
За новия 16-и етаж са произведени 48 реплики на кръстовидните елементи, проектирани да се слеят визуално с оригинала. Тествани са десетки смеси от цимент и инертни материали, докато се постигне точният нюанс. Повърхностите са обработени с пясъкоструйка, за да се постигне специфичната текстура. Очаква се след година-две, под влияние на атмосферните условия, новите части да станат неразличими от старите.
Монтажът на новите елементи отне само една седмица. Бързината беше критична, за да се защитят старите плочи с HAC от влагата. Новата подова плоча е изпълнена от предварително напрегнат бетон, за да се намали натоварването върху старата конструкция и да се увеличи светлата височина на помещенията.
Снимки: Gareth Gardner
