Зелен фонд може да покрие част от разходите за присъединяването на ВЕИ
Източник: publics.bg
Специален фонд за възобновяема енергия може да улесни покриването на разходите, произтичащи от присъединяването на вятърни и фотоволтаични паркове и изплащането на по-високите преференциални цени за тока, който те произвеждат.
Такова предложение са отправили от ЕВН България, която снабдява с електроенергия Югоизточна България, към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
„Създаването на такъв фонд ще е благоприятно за всички, ще се облекчи напрежението по веригата инвеститори – банки – енергийни компании – крайни потребители. Това ще намали финансовия риск за инвеститорите във възобновяема енергия и ще допринесе за по-добра предвидимост и поносимост на цените на тока за потребителите“, заяви пред журналисти Йорг Золфелнер, регионален мениджър на ЕВН.
Зелен бум през юни
След като ДКЕВР обяви по-ниски цени на зелената енергия от 1 юли, 2012 г. и на практика нулев капацитет за присъединяване на нови обекти към електроенергийната система, в периода до 30 юни бе отчетен бум на новоприсъединени обекти. Това доведе до рязко повишаване на разходите по присъединяването им. Въведената от септември месец такса за достъп до мрежата, която производителите на зелена енергия плащат на мрежовите оператори и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), компенсира частично разходите, които произтичат от присъединяването на нови обекти.
Докато до скоро Националната електрическа компания (НЕК) покриваше всички разходи на крайния снабдител за изкупуване на зелена енергия, от юли 2012 насам, НЕК покрива само одобрени от регулатора разходи. Така към юни месец 2013 г. разходите на НЕК и крайните снабдители, следствие от присъединяването на ВЕИ, се очаква да достигнат 420 млн. лв. От тях само 200 млн. лева ще се покрият от таксата за достъп до мрежата.
Компенсиране чрез фонд
Според ЕВН България липсващите 220 млн. лв. могат да бъдат набавени именно чрез създаването на такъв фонд от 1 юли 2013 г., когато започва и новият регулаторен период. Средствата в него могат да идват от приходите в държавния бюджет, реализирани от търговията с СО2 емисии в европейската ETS система, в която са задължени да участват въглищните централи. Във фонда би влязла и надбавката за зелена енергия, фигурираща в месечните сметки на крайните потребители.
„По този начин не само ще изпълним европейските изисквания поне 50% от приходите от ETS да отиват за зелена енергия, но и обществото ще изпълни своя дълг за устойчиво развитие чрез балансирано разпределение“, заяви Золфелнер.
4% увеличение на цената на тока
Ако подобна мярка не бъде взета, то непокритите разходи по енергийната система следва да бъдат покрити от потребителите. ЕВН България оценяват, че това би означавало 4% повишение на цената на електроенергията от 1 юли.
„Не искаме да говорим за такова увеличение и не смятаме, че прехвърлянето на тази тежест върху потребителите е приемлива алтернатива. Затова и търсим начин чрез такъв инструмент като фонда да попълним липсите“, допълни Йорг Золфелнер.
Свръхпроизводство и балансиране
Югоизточна България е предпочитан район за изграждане на фотоволтаични паркове. Намаляването на преференциалните цени и липсата на капацитет за присъединяване на нови обекти е повишил неимоверно насрочените за пускане в експлоатация нови фотоволтаични паркове през юни 2012 г. По данни на ЕВН България през първата половина на 2012 г. са присъединени 642 нови фотоволатични парка, като по-голямата част са концентрирани през месец юни. Този своеобразен бум е довел до свръхпроизводство на електроенергия – в часовете около обяд на 1 септември Ямболска област се е захранвала изцяло от фотоволтаици, като излишъкът от електроенергия към мрежата 110 киловолта. В такива случаи се намаля товарът върху конвенционалните електроцентрали в страната, тъй като зелената енергия се изкупува с предимство.
„Проблемите със сигурността на доставките на електроенергия съществуват навсякъде и България, която е поела по пътя на децентрализираното производство, трябва да мисли за това как ще се балансира зелената енергия“, заяви Золфелнер.
Той даде за пример Австрия, където собствениците на планирани или строящи се ВЕИ обекти трябва да дадат своя принос за изграждането на балансиращи мощности, каквито са газовите централи.