Непостижимата мечта – централа на покрива
Откакто европейските изисквания за определен процент зелен ток са в сила, покривите на жилищата в много държави членки се изпълниха с фотосоларни панели. В България подобни покриви, произвеждащи ток за собствени нужди, са толкова редки, че всеки път, когато се появи такъв, има новина.
Наскоро в парламента бяха внесени поправки в Закона за енергията от ВЕИ, написани от соцдепутатите Явор Куюмджиев и Таско Ерменков. Двамата широко ги рекламираха като проект, който ще облекчи процедурите по изграждане на малки самостоятелни централи по покривите на сградите, така че техният брой да нарасне.
Опростяване на пътя?
Всъщност промените на практика не променят съществено процедурите, които трябва да се извървят по Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници. А според фотоволтаичната асоциация са необходими комплексни изменения в няколко закона, за да се отпуши наистина поставянето на фотоволтаици на покривите.
Сега законът за ВЕИ-тата изисква от онези, които смятат да направят фотоволтаик, да изминат дълъг път на одобрение. Има едно изключение – ако фотоволтаикът е до 30 киловата и ще е върху покривни или фасадни конструкции на сгради, които са присъединени към електрическата мрежа, заявителят не плаща гаранция на енергийното предприятие, нито минава цялата дълга и сложна процедура по одобряване. Същото важи и за водни централи с мощност до 1,5 мегавата и за централи на биогаз със същата мощност.
В изключението има още едно изключение, което досега е било ползвано неправомерно, смятат двамата депутати. То гласи, че облекчението важи и за инвеститори в мощности до 30 киловата, които се инсталират върху недвижими имоти в урбанизирани територии.
Според Ерменков досега се е ползвало неправомерно от хора, които специално са изграждали фиктивни постройки на места, където няма потребление на електроенергия и след това се налага произведеният ток да се пренася за сметка на ЕРП-тата. Затова изключението за допълнителните недвижими имоти се премахва и улеснената процедура остава да важи само за фотоволтаици на мястото на консумацията на ток. Тези съоръжения също се свързват с енергийната система и излишъкът от ток, който произвеждат, също се изкупува.
Таско Ерменков каза пред “Труд” и че смята да направи допълнителна поправка в закона, така че обемът на изградените в бъдеще покривни електроцентрали да не се влияе от това доколко страната ни е изпълнила ангажиментите си за определен процент зелена енергия. В момента делът на зелената енергия в България е 16,4%, а ангажиментът ни е за 16% до 2020 г.
До това положение се стигна отчасти заради бума на зелените централи през периода 2009-2011 г., отчасти заради намалялото потребление.
“Но такива малки централи, разположени върху покривите, не влияят негативно на електроенергийната система както големите слънчеви и вятърни централи, затова и те не бива да се броят за мощности, които произвеждат за обществения доставчик на ток. Освен това те са първата крачка към децентрализирането на енергийната система, при което намаляват загубите от преноса на енергия”, каза Ерменков.
Той и Куюмджев смятат, че поправката прави крачка към улесняване на бизнес средата и ще допринесе значително за процеса по изграждането на малки фотосоларни централи по покривите, на фермерски системи за биогаз и на микровецове.
Излишни затруднения
Според Българската фотоволтаична асоциация обаче спънките пред разпространението на покривните централи са далече по-големи и са необходими комплексни поправки в много нормативни документи, за да се улеснят процедурите.
Сега Законът за устройство на територията например не изисква да има инвестиционен проект за мощности до 30 киловата, а само становище на инженер с указание за монтажа. Но проблемът не е само в монтирането на един слънчев панел – той трябва и да се свърже с енергийната система, при това не как да е, а чрез електромер, който може да измерва тока и в двете посоки. Защото излишъкът от ток, произведен от фотоволтаика, трябва да се изкупува от местното енерго. Но правилата за измерване на електрическата енергия на ДКЕВР никъде в текста си не задължават местното енерго да монтира такъв електромер.
Остава и проблемът за строителното разрешително, тъй като фотоволтаиците са шеста категория строеж и местната община трябва да издаде документ, без който енергото има основание да откаже присъединяване. За издаване на разрешително обаче общините искат становище за проучване, което се издава от енергото. Което пък от своя страна има десетки начина да откаже.
Местното енерго разполага и с възможности да откаже присъединяване към мрежата по всякакви причини. В практиката са известни например случаи, в които предприятието казва, че най-близката точка за присъединяване към мрежата се намира на огромно разстояние. На това основание от живеещите в жилищен блок са поискани 32 000 лева за присъединяване, а самият фотоволтаик им е струвал 20 000 лв.
Да не говорим, че енергото може да откаже да сключи договор с етажната собственост, а да настоява хората в сградата да регистрират сдружение на собствениците, което е юридическо лице.
Всички тези процедури трябва да се разгледат обстойно и да се види къде в нормативните документи има възможност за бавене на процеса, така че те да се отстранят, настояват от фотоволтаичната асоциация. Без това не може да се мисли, че производството на ток за собствени нужди ще намери голямо разпространение. Иначе асоциацията имаше преди няколко години амбициозен проект за изграждане на поне 10 000 фотосоларни покрива в България. В крайна сметка засега в България има само една известна 30-киловатова соларна централа на покрив в жилищна сграда (виж по-долу). И по всичко личи, че още дълго ще е единствена.
2 години за първото съоръжение
Около 2 години е отнело изграждането на първата 30-киловатова соларна централа на покрива на жилищен блок, която се намира в столичния квартал “Христо Смирненски”. Част от затрудненията са дошли от това, че ЧЕЗ и общината не са имали опит с такива съоръжения и не са знаели как да постъпят в конкретния случай.
В крайна сметка електроразпределителното предприятие е монтирало двупосочен електромер и вече от почти една година плаща на обитателите на блока малки суми за изкупената електроенергия, което облекчава сметките им за ток.
Съоръжението е изградено, без да се тегли банков заем, защото собствениците на апартаменти са разполагали с останала още от строежа на кооперацията сума. Това значително е облекчило начинанието.
Източник: trud.bg