Критична точка на огъване
„Това е тази точка, в която материалът започва да се руши, вследствие загуба на устойчивост…”
Този инженерен термин от „Съпротивлението на материалите” много точно илюстрира днешната картина на строителния бранш в България, качеството, с което се работи и защо останаха толкова малко фирми, традиционно печелещи конкурсите за обществени поръчки за изграждане на най-големите инфраструктурни обекти.
След две десетилетия, белязани от строителен бум, десетки фирми изпаднаха извън борда на този пазарен сегмент без да намерят спасителни лодки. Секна устремното строителство на жилищни, офис сгради и хотели, за да отстъпи място на изграждането на мащабни инфраструктурни обекти, модерни пречиствателни станции и станалите особено актуални напоследък проекти за енергийна ефективност. Новите тенденции в строителството определиха главната роля на държавата и общините като възложители на обществени поръчки за новите обекти.
Всеизвестно е, че целта на обществената поръчка е да осигури най-доброто качество на най-добра цена. Как в действителност се прилага ЗОП на родната ни географска ширина, след като наскоро Законът претърпя основни промени?
Водещото начало в него трябва да бъде противодействието на корупцията. Това обаче не може да се осъществи в практиката, защото той е отрупан като коледна елха с бюрократични мерки, които създават най-благоприятна почва за корупционни схеми, издигнати върху здравите темели на „шуробаджанащината”. За да се подобри съществуващата ситуация трябва да отпаднат всички излишни изисквания към кандидатите, които опорочават и бюрократизират процедурата, като елиминират възможността за създаване на конкурентна среда. Известно е, че бацилът наречен „корупция” не може да вирее в реална конкурентна среда и с неговото умиране ще бъде пресечен пътя на най-добрия му приятел „подкупа”.
Камарата на строителите в България от доста време изисква типизиране и стандартизиране на тръжните процедури. Така ще бъде нанесен сериозен удар на бюрократизма и произтичащата от него корупция.
Друго предложение от страна на Камарата на строителите с цел прекратяване на корупционните практики е въвеждането на електронни търгове, което ще стопира възможността за елиминиране на участници поради формални пропуски в представената от тях документация.
Като голяма пречка в своята дейност, строителите посочват липсата на законодателна синхронизация между ЗОП и ЗУТ. Това в крайна сметка се отразява понякога пагубно върху изграждането на строителния обект.
При конкурси за инфраструктурни обекти се сблъскваме и с още един проблем. В случай, че бъдат спечелени от чуждестранни компании, то те възлагат на местни подизпълнители реализацията на обектите на доста по-ниски цени. Това от своя страна поставя в дискриминационно положение българските фирми.
С обществената поръчка се цели да се формира конкурентна среда, която да създаде предпоставки за предлагане на най-изгодна икономически цена при най-добро качество.
В момента на строителната сцена в България с особен драматизъм се откроява порочната практика да се печелят обществени поръчки, базирани на най-ниска оферирана цена.Това води до използване на най-евтините материали като резултатът е лошо изпълнение. Когато след предаване на обекта изникнат дефектите, възложителят, особено ако е държавата, рядко прибягва до съдебни искове към изпълнителя и обикновено повредите се отстраняват със средства на бюджета като финансовия натиск пада върху данъкоплатците. Освен това когато единствено цената е определящия критерий за спечелване на обществена поръчка най-често се наблюдават и злоупотреби. Наемат се работници без трудови договори, укриват се данъци, не се плащат социални осигуровки, което от своя страна разширява сектора на сивата икономика.
Български строители предлагат като мярка за справяне с дъмпинговите цени, отстраняване на фирмите, спечелили конкурси, при неизпълнение на клаузи от договорите. Налага се и мнението да се отнемат и дадените от строителната компания гаранции.
Европейският опит показва, че не бива да се взима най-ниската цена, ако тя не е реална. Винаги има възможности за формиране на най-добра цена, без задължителното условие тя да е най-ниската.
Друг порочен модел е да печелят тръжните процедури, фирми, предложили най-кратък срок за изпълнение. Това е много съществен принципен въпрос, защото възложителят би следвало да определи срокът, тъй като проектът, който се изпълнява е негов. Кратките срокове винаги водят до компромиси от технологично естество. В такива случай могат да изиграят много лоша шега дори и метеорологичните условия, ако в момента на строителството, температурите възпрепятстват определени дейности.
При много голям процент от случаите състезателно строените обекти завършват с последващи ремонти. От тях потърпевш е възложителят, а изпълнителят може да се похвали с печалба и реализиране на „икономии” за неговата фирма. Затова са основателни предложенията в конкурсите да отпадне нагласеното изискване за срок на изпълнение..
Друг парадокс в конкурсите за обществени поръчки е налагането на особени изисквания към кандидатите, което допълнително редуцира броят им и предопределя победителя. Такова изискване може да бъде например висок приход от строителни дейности за даден период от време.
Понякога за да бъде спечелен конкурса от определена фирма се заменят дейности от предмета на поръчката с други, които не са били включени в условията на тръжната процедура.
Порочна схема при конкурсите за обществени поръчки е и умишлената некоректност при разглеждане на кандидатурите, както и задкулисните игри между възложителя и определения от него изпълнител за завишаване на оферираните цени.
Важен фактор, който също предопределя нагласения конкурс за обществени поръчки е монополизирането на определен вид дейност от малък брой строителни компании. Във време на криза това позволява на тези „богоизбрани” кандидат-изпълнители да бъдат спокойни и сигурни за „безоблачното си финансово бъдеще”.
Фрапиращ пример за корупционна практика, свързана с конкурси за обществени поръчки е фирмата „Би ЕС-80”, спрягана за фаворитка на Тройната коалиция. Тя е била собственост на Стефка Томова-Петрова, дъщеря на депутата Тома Томов, лидер на партия „Рома”. Госпожа Петрова усеща полъха на европейския вятър и насочва в неговата посока полета на своите строителни мечти. Кандидатства по проекти, които печели със завидна лекота. След първия изграден напълно некачествено от нейната фирма водопровод, в квартал „Боруна” в Лом, строителното й фиаско е пълно. Затова тя решава оттук нататък само да взима парите от спечелените конкурси и да не предприема никакви строежи. Така банковата сметка на „предприемчивата” набъбва в милиони и за да си няма проблеми тя прехвърля фирмата си на беден и нищо неподозиращ ром. Конкурсите ще трябва да се обявят отново за сметка на данъкоплатеца.
Още много може да се напише за недостатъците и прилагането на Закона за обществените поръчки и порочно провежданите конкурси, но най-лошото, до което води всичко това е крайната реализация на обекта, който още в неговия зародиш е осакатен. Затова не се учудваме при дефектите на инфраструктурните строежи от национално или регионално значение.
На 17 септември 2012 г. дъждът облял столичните булеварди нахлу безпрепятствено и в софийския метрополитен. Оказа се, че проблемът се корени в некачественото строителство.
По същата причина закъсня планираното откриване на лот 4 от магистрала “Тракия”. Преасфалтиран бе участък от нея. Преди това пък за втори път се положи настилка на някои места от лот 2.
Нас в България сякаш винаги времето ни изненадва. През месец май 2012 г. Южната дъга на Околовръстното шосе се превърна в море.
През февруари 2011 се срути козирката на пловдивското летище. С това там проблемите не спряха, а като гъби започнаха да никнат други дефекти за по-малко от две години след тържественото му откриване.
Три години след основния ремонт на столичния бул. ”Сахаров” гледката на настилките му напомня отдавна занемарена улица. Подобна е и ситуацията с велоалеята в ж.к. “Младост”.
За да сме свидетели на новопостроени рушащи се инфраструктурни обекти, причините са: възможно най-ниските цени и невъзможно кратки срокове за изпълнение, както и отсъствието на адекватен строителен контрол. Крайно време е да се разруши порочният път, започващ с обявяване на конкурс по ЗОП, преминаващ в строене през пръсти и без засилен контрол до финалното “тържествено прерязване на лентичката”! Така в прекия и в преносния смисъл на думата ще се избегне достигането на критичната точка на огъване в строителния бранш.