Комфорт около блока – поне 1000 лева на година

Източник: trud.bg

В годините на строителни бум в България бяха построени стотици комплекси от затворен тип, в които мечтата да живееш в качествена среда стана реалност.

Само в София бяха изградени близо 20 такива комплекса, а по морето – десетки, ако не и повече. Бумът в изграждането им беше между 2003-та и 2010 година. Последният обявен такъв проект е от преди месец: резиденция “Калина” над Бистрица. Но особеното при нея е, че собственикът на парцела кани купувачите сами да си проектират и изградят къщите по предварително зададени параметри.

Типично и нетипично

Разбира се, не всички обявили се за затворени комплекси могат да се нарекат такива. В някои като например “Цариградски комплекс” в “Дружба”, а и в много други, спокойно може да влезе всеки външен посетител. В “Люлин” също има такъв комплекс. Но в типичните – например в Бояна, Симеоново, Драгалевци, има строга денонощна охрана и видеонаблюдение. Да се стигне до който и да е живеещ в комплекса или само до басейна примерно, трябва собственик на апартамент да се обади на охраната.

Освен от спокойствието, което създава охраната, качеството на живот в затворените комплекси идва и от поддръжката. Това има, разбира се, своята цена. Първо, стойността на жилищата в такива комплекси обичайно е по-висока от средната за подобен имот, макар че при сегашната конюнктура разликата не е повече от 10-15%. Почти няма голяма агенция за недвижими имоти, която да не предлага такива жилища, макар и единици.

“Това са жилища за заможни хора и по тях не може да се съди за общото състояние на жилищния пазар, камо ли за цените. Те се купуват от хора, навършили поне 30 години, с добри професии и кариера, често пъти с деца, които държат да отглеждат в качествена среда”, казва анализаторът в агенция “Явлена” Младен Митов.

И второ – разходите на обитателите не свършват с купуването на жилището, защото съществена част от поддръжката на общите части се плаща. Основното правило при определянето на таксата за поддръжка е, че зависи от големината на имота. Обикновено инвеститорите или фирмата за поддръжка, която са наели, определят цената на квадратен метър на година. В софийските затворени комплекси тя е между 5 и 9 евро, т.е. ако човек притежава жилище от 100 квадрата, ще трябва да плати на година минимум 1000 лева.

В тази такса влиза поддръжката на градинките, на самата сграда, на басейна, ако има, извозването на боклука и други дейности. В два-три от комплексите има и допълнителни услуги, които се плащат отделно – химическо чистене и пране, помощ при ремонтиране на жилището и др.

В затворените комплекси по морето таксата често стига и до 11-12 евро на квадратен метър за година. Но в нея влизат и услугите по отдаването на имота под наем, тъй като ваканционните комплекси рядко се обитават целогодишно.

Някои от комплексите предпочитат да събират таксата всеки месец и така нейното плащане не се усеща. Други я събират веднъж в годината, като преди това провеждат годишно общо събрание на собствениците. На което обаче често се случва да обявят, че таксата се вдига.

Железен договор

Днес, почти 10 години след възникването на първите затворени жилищни комплекси, вече се появиха първите проблеми, свързани с таксата за поддръжка. Те са чисто правни. Първоначално инвеститорите в комплексите и собствениците на апартаменти подписваха договори, които регламентираха плащането на такси за поддръжката на общите части. Тези договори бяха вписани наравно с нотариалния акт в Агенцията по вписванията.

Само че договорът е задължителен само за първоначалния собственик на имота. Ако той го продаде, от това не произтичат последици за купувача. Така в няколко софийски затворени комплекса вече са се появили случаи, в които обитателите отказват да плащат таксите и нищо не може да се направи срещу тях. И на практика затвореният комплекс заприличва на средностатистически български жилищен блок с всичките му проблеми по събирането на пари за общите части.

Случаите са единици и засега не компрометират модела, но юристи споделят, че не са успели да измислят противодействие срещу такива собственици.
Неплатеното от някои просто се събира от останалите, които забелязват това по увеличението на таксите. Оттам идват и оплакванията от необосновано повишение на цената на услугата.

Друг проблем е, че целта на инвеститорите, особено на първите, поначало не е била да създадат подходяща, поддържана и луксозна среда за обитаване. Те са се стремели просто да запълнят максимално придобития от тях терен. Затова в много от затворените комплекси, независимо дали се поддържат идеално или не, има голямо струпване на апартаменти и хората буквално могат да се здрависват от балкона със съседите си от околните сгради.

В добавка далеч не до всички се достига лесно и удобно. Инфаструктурата вътре в комплекса може и да е добра, но преди да се реконструира южната дъга на Околовръстното например до много от комплексите, разположени наоколо, се достигаше само с офроуд коли.