Къщата, която се топли сама

Източник: capital.bg

Представете си стая, която може да бъде отоплявана само с енергията от 10 чаени свещи. При това посред зима. Примерът е на международната асоциация на пасивните къщи (International Passive House Association – iPHA), а целта е да „преведе“ на достъпен език ползата от този стандарт за енергийна ефективност.

На пръв поглед странното определение пасивни идва от идеята сградата да предлага целогодишно комфортна среда за обитаване без „активни“ мерки за отопление и охлаждане. При това – при немислимо нисък разход на енергия – едва 15 кВтч/кв.м годишно – десетки пъти под този на стандартното строителство, поне в България. Това прави пасивните сгради икономични и щадящи околната среда. А според поддръжниците на пасивното строителство то не е и много по-скъпо в сравнение със стандартното.

Естествено, пасивните сгради имат и своите критици в лицето на хора, които не ги намират нито толкова комфортни за обитаване, нито достъпни като цена на изпълнение. А за момента и банките, поне в България, явно не вярват достатъчно в подобни проекти на фона на общия срив на строителния пазар. Затова пасивните къщи все още са по-скоро единични изключения в иначе богатия и еклектичен сграден пейзаж.

Енергийно независими

Стандартът „пасивна сграда“ е конкретен, лесно измерим и приложим по цял свят независимо от климатичните условия. Допустимият разход на енергия е определен на базата на опита на физици, инженери и строители, обяснява Светла Бонова, един от основателите на Информационна група „Пасивни сгради“ в България. Групата обединява хора с различни професии – архитекти, икономисти и др., чиято цел е да популяризират пасивния стандарт и в нашата страна.

Според Светла Бонова някои от елементите на пасивната архитектура са познати на хората още от древността – например едноскатният покрив, ориентацията на сградите на юг и др. „Всъщност това са основни принципи, за да се минимализира загубата на енергия“, обяснява тя. Допълва, че пасивният стандарт се базира именно на тях, но като комплекс от мерки за енергийна ефективност и архитектурни решения. Или, образно казано – за да направиш една сграда пасивна, не е достатъчно просто да налепиш по-дебела изолация.

В действителност подготовката на един проект за пасивна сграда минава през точни изчисления по определена методика – т.нар. Passive House Planning Package (PHPP), разработена от института за пасивни сгради в германския град Дармщад. С нея се разработва компютърен модел на бъдещата сграда и на всички елементи в нея, така че крайният резултат да се вмества в пасивния стандарт. Едновременно с това институтът в Дармщад е и сертифициращ орган при този тип строителство.

От прозорците до покрива

В общия случай пасивното строителство залага на традиционни технологии и материали в комбинация с оптимални архитектурни решения – конструкция без топлинни мостове, без излишни чупки и ъгли, южно изложение, за да се използва максимално слънчевото греене. В зависимост от избраното решение може да се строи с тухли и бетон, но също и с дървени конструкции с изолация от каменна вата. Обикновено обаче се ползват изолации с двойно по-голяма дебелина от стандартната, освен това задължително се облепват покривната плоча и подът на приземния етаж.

Чувствителна зона са прозорците, тъй като крият най-голям риск от загуба на топлина. В същото време през тях влиза слънце и това е причината да ги наричат „радиаторите на пасивните къщи“. Затова в пасивното строителство стандартно се ползват тройни стъклопакети с нискоемисийни стъкла, които пропускат топлина само отвън навътре. Според информационните брошури на iPHA трябва да се избират такива решения, че средната температура от вътрешната страна на стъклата да е поне 17 градуса.

Дограмата може да се отваря, но това не е необходимо заради наличието на вентилационна система, която осигурява постоянна циркулация на въздуха и топлината между помещенията. Също така го обновява, като вкарва свеж въздух и отвежда замърсения навън. Важен елемент от нея е т.нар. рекуператор (топлообменник), чрез който влизащият в сградата въздух се подгрява от топлината на излизащия и така се пести енергия. Незадължителни, но често използвани елементи са и соларните панели на покрива, както и геотермални помпи и други инсталации за енергия от природата.

В резултат от тези мерки, ако стандартното строителство се нуждае от 150 до 300 кВтч/кв.м годишно за затопляне и охлаждане, в пасивната къща този разход е 10 до 20 пъти по-нисък. Или както обичат да се шегуват поддръжниците на този тип сгради: достатъчно е да пуснеш сешоара, за да затоплиш стаята.

Въпрос на сметки

По различни изчисления в света има над 40 000 пасивни сгради – къщи, болници, училища, офис центрове и др. Над половината от тях са в Европа, като в много държави това строителство ползва субсидии или нисколихвени кредити.

Освен това изискванията за енергийна ефективност в страна като Германия (родината на пасивните сгради) са толкова високи, че пасивният стандарт се постига при минимално оскъпяване – едва 8%, по изчисления отпреди няколко години.

„Много хора очакват пасивните сгради да са значително по-скъпи от обикновените, но това не е така. Вземете външната изолация – независимо че е два пъти по-дебела от стандартната, разходите не са двойни, а само с 11% по-високи“, дава пример Светла Бонова. Разликата идва само от по-високата цена на самия материал, но разходите за труд, мазилка и др. остават същите. Така при сегашните стандарти за енергийна ефективност в България пасивното строителство излиза около 15% по-скъпо от стандартното. За сметка на това намалява разхода на енергия значително. Въпреки това проектите за пасивни къщи още се броят на пръсти, а банковото финансиране е трудно достъпно.

„Просто ни слагат в графата „строителство“ и ни отказват кредит“, обяснява Васко Минев, инвеститор в един от първите проекти за комплекс от пасивни къщи в страната „Умни къщи“. Идеята му от години чака реализация и в крайна сметка нужните 3 млн. евро за строителството вероятно ще бъдат осигурени с частни капитали. „За мен пасивното строителство показва посоката за изход от кризата, но очевидно финансовите институции не правят този анализ“, коментира Минев.

Австрийската инвестиционна компания RoBul също има планове в енергийната ефективност, но с проект за селище от нискоенергийни къщи (до 50 кВтч/кв.м разход на енергия годишно). Според изпълнителния директор Чавдар Стефанов в началото имали намерение за пасивно строителство, но след известни проучвания се отказали.

„Пасивните къщи са енергийно ефективни, но не осигуряват достатъчен комфорт на обитаване и за момента не виждам пазар в България. В Австрия този стандарт е много разпространен, мои познати живеят в подобни къщи и имам лични впечатления“, обяснява Чавдар Стефанов. Описва ги като модерни бункери – с малки прозорци и обичайна температура от 18 градуса, която за много хора не е достатъчна.

Според проучванията на RoBul, за да се постигнат последните 15-20% енергоспестяване (от 50 на 15 кВтч/кв.м годишно), цената вече става толкова висока, че прави къщите непродаваеми. Само вентилационната система например струва 30 000 евро, а разходите растат и заради допълнителни уплътнения, термопомпи и др.

Тук австрийската компания влиза в задочен спор с Васко Минев, който определя себе си като запален привърженик на пасивното строителство. „Тези сгради започват да се изплащат още от първия ден, докато другите още от първия ден започват да генерират разходи за енергия“, посочва той.

Като се има предвид европейската директива, която разпорежда всички новопостроени и подлежащи на основен ремонт сгради след 2020 г. да бъдат нулево енергийни (да произвеждат повече енергия, отколкото потребяват), пасивното строителство очевидно има бъдеще. Макар и в България – с малко закъснение.